Видове органични пероксиди

Jun 10, 2023 Остави съобщение

Органичните пероксиди могат да бъдат разделени на 7 типа от A до G според способността им да експлодират, да се запалят или да реагират бурно. Тип A е най-опасният, докато тип G е най-малкият.

Органичните пероксиди тип А са много опасни и могат спонтанно да експлодират в собствената си опаковка. Органичните пероксиди от тип А са трудни за намиране навсякъде освен в химическите производствени съоръжения.

Органичните пероксиди тип G почти нямат опасност от пожар. Повечето съоръжения използват само модели E, F или G. Те няма да експлодират и имат нисък риск от пожар, но все пак имат корозивност и токсичност.

Ако изсъхнат или се смесят с други химикали, те също ще променят вида си и ще станат по-опасни.

Пероксидната връзка в органичните пероксиди е по-дълга и по-слаба от тази в кислорода, а вътрешната енергия е по-висока. Независимо дали от гледна точка на молекулярната структура или термодинамиката, пероксидната връзка в органичните пероксиди е нестабилна, с тенденция да освобождава енергия в стабилна структура. Структурните характеристики на пероксидната връзка определят, че органичните пероксиди имат следните химични свойства:

(1) Има силен окислителен ефект.

(2) Той има характер на естествено разлагане и съдържанието на активен кислород в повечето органични пероксиди постепенно или бързо ще намалее над 40 градуса.

(3) Алкалните вещества могат да насърчат тяхното разлагане, особено хидроксидите на алкални метали и алкалоземни метали (твърди или разтвори с висока концентрация) могат да причинят силно разлагане,

(4) Силни киселини като сярна киселина, азотна киселина и солна киселина могат да причинят сериозно разлагане.

(5) Соли като желязо, кобалт и манган значително насърчават тяхното разлагане.

(6) Желязо, олово и медни сплави могат да насърчат разлагането им.

(7) Амините и другите редуциращи агенти значително насърчават тяхното разлагане.

Почти всички органични пероксиди са термично нестабилни и скоростта им на разлагане се увеличава с повишаване на температурата. След като достигнат температурата, при която разлагането може да завърши незабавно, те ще експлодират. Минималната температура, необходима за термичното разлагане на пероксиди за образуване на свободни радикали, се нарича критична температура и реакцията на иницииране обикновено се случва над критичната температура. Органичните пероксиди ще се разложат, за да произведат свободни радикали при топлина или светлина. Полуживотът варира в зависимост от различни фактори, включително вида на органичните пероксиди, заместителите, температурата и налягането. Така че при съхранение е необходимо да се избягват ниски температури и светлина, като времето не трябва да е много дълго. Можете да използвате (купите) колкото искате. Ако не се използва дълго време, трябва решително и своевременно да се охлади и да се изхвърли като скрап.

Изпрати запитване

Начало

Телефон

Имейл

Запитване