Органичните пероксиди могат да се използват за химичен синтез поради лесното им разлагане. Когато правят това, те генерират полезни свободни радикали, които могат да инициират полимеризация за получаване на полимери, модифициране на полимери чрез присаждане или намаляване на вискозитета напукване или омрежване на полимери за производство на термореактивни материали. Когато се използват за тези цели, пероксидите са силно разредени, така че топлината, генерирана от екзотермично разлагане, се абсорбира безопасно от околната среда (като полимерни съединения или лосион). Въпреки това, когато пероксидите са в по-чиста форма, топлината, генерирана от тяхното разлагане, може да не се разсее толкова бързо, което води до повишаване на температурата и допълнително ускоряване на скоростта на екзотермично разлагане. Това може да създаде опасна ситуация, наречена самоускоряващо се разлагане. Самоускоряващото се разлагане възниква, когато скоростта на разлагане на пероксидите е достатъчна, за да генерира топлина по-бързо от скоростта, с която те се разсейват в околната среда. Температурата е основният фактор, влияещ върху скоростта на разлагане. Най-ниската температура, при която опакованите органични пероксиди претърпяват самоускорено разлагане в рамките на една седмица, се определя като температура на самоускорено разлагане (SADT).
Счита се, че всяка пероксидна група съдържа един активен кислороден атом. Концепцията за съдържанието на реактивни кислородни видове помага да се сравни относителната концентрация на пероксидни групи във формулите, което е свързано с енергийното съдържание. Най-общо казано, енергийното съдържание се увеличава с увеличаване на съдържанието на активен кислород, така че колкото по-високо е молекулното тегло на органичните групи, толкова по-ниско е енергийното съдържание и обикновено вредата е по-ниска. Терминът реактивни кислородни видове се използва за обозначаване на количеството пероксид, присъстващо във всеки препарат на органични пероксиди. Един кислороден атом във всяка пероксидна група се счита за активен. Теоретичното количество реактивни кислородни видове може да се опише със следното уравнение: A [O] теоретична стойност (проценти)=16p/m × 100, където p е броят на пероксидните групи в молекулата, а m е молекулното тегло на чист пероксид. Органичните пероксиди обикновено се продават във формули, съдържащи един или повече десенсибилизатори. С други думи, за безопасност или ползи за ефективността, свойствата на препаратите с органични пероксиди обикновено се променят чрез използване на добавки за десенсибилизиране (десенсибилизиране), стабилизиране или по друг начин подобряване на органичните пероксиди за търговска употреба. Търговските формулировки понякога се състоят от смеси от органични пероксиди, които могат или не могат да бъдат десенсибилизирани.




